Мярка 211

Наименование на мярката Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони
Код 211

Член, касаещ мярката

Чл. 36 (а) (i) от Регламент на Съвета (EC) N°1698/2005г. и чл. 18 от Регламент (ЕС) N° 1257/99

Чл. 11 и т. 9.3.V.A. от Анекс II на Регламента на ЕК 817/2004

Обосновка на мярката

Подкрепата за дейности свързани със земеделското ползване в планинските     необлагодетелствани райони и спазването на условията за поддържане на земята в добро агроекологично състояние в тези райони е необходима за предотвратяването на изоставянето на земеделските земи в тези райони, за повишаване привлекателността на ландшафта и за предотвратяване процеса на обезлюдяване на планинските райони.

Факторите, които оказват неблагоприятно влияние върху доходите на земеделските стопани в необлагодетелстваните райони, могат да бъдат класифицирани като технически, технологични, природни, организационни, икономически. При определяне на критериите за обхвата на планинските необлагодетелствани райони се отчита влиянието само на природните фактори. Към тях се отнасят: надморска височина, степен на наклон и комбинацията от двата фактора.

Надморската  височина  оказва съществено неблагоприятно влияние върху резултатите от земеделската дейност. Влошават се климатичните условия за развитие и отглеждане на земеделски култури, които се изразяват в по-ниски температури и по-малко слънчево греене, скъсява се продължителността на вегетационния период, увеличава се вероятността от по-чести измръзвания и т.н. Това от своя страна, води до:

  • силно ограничаване възможния брой селскостопански култури за отглеждане в планинските райони, поради по-лошите агро-климатични условия.
  • липсата на възможност за пълноценно използване на земеделската земя.

Основните направления, в които съществено  влияние оказва  степента на наклона,  са няколко:

  • намаляване на  производителността на машинно-тракторните агрегати и увеличаване разхода на гориво;
  • увеличаване загубите на зърно при комбайните;
  • ограничаване използването на универсална техника;
  • оскъпяване земеделското производство поради това, че конструкциите и цените на специализираната техника се различават значително от тези на универсалната;
  • оскъпяване земеделското производство поради някои особености на обработването на наклонени терени с универсална техника;
  • увеличаване загубите на почва поради високата степен на ерозия;

Комбинацията от голяма надморска височина и наклон дори и в по-ниски стойности също има негативно въздействие върху земеделската дейност заради завишените производствени разходи, намалената продуктивност на специализираните машини и скъсения вегетационен период.

Районите в съседство с райони с висока надморска височина и наклон и заобиколени от планини се характеризират със значително неравен, насечен терен и големи наклони. В случаите, в които те са заобиколени почти отвсякъде с планини, те се считат за котловинни. Котловините в България се разглеждат като „езера на студа”, и дори в случаите, в които надморската височина не е много голяма, температурите там са най-ниските и вегетационният период е значително по-кратък.

Цели на мярката

  • Да съхрани земеделската дейност в планинските райони и предотврати изоставянето на земеделски земи;
  • Да подпомогне поддържането на ландшафта и съществуващото био-разнообразие в планинските райони;
  • Да съдейства  за рационално използване, съхранение и устойчиво развитие  на земята и другите природни ресурси в планинските райони;
  • Да противодейства на обезлюдяването на тези райони.

Описание на процедурата (за Мярка 211 и Мярка 212)

Определянето на необлагодетелстваните райони се извършва на база LAU 2, като е използвана територията на землище, а не на населено място, защото не всички населени места имат земеделска земя. Според чл.3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обнародван в ДВ бр. 63 от 14.07.1995г. и последно изменение ДВ бр.46 от 3.06.2005 г) всички населени места имат строителни граници, но не всички населени места имат землищни граници (т.е. нямат земеделска земя – те могат да бъдат ж.п. гари, малки махали, минни селища, промишлени селища и др.). Определянето на обхвата е извършено на база на съществуващите официални данни за землищата към 15 октомври 2007.

Критериите за избираемост се основават на ниво цяло землище LAU2, като са взети пред вид осреднените за землището стойности на различните определящи критерии (височина, наклон, средно претеглена категория на земите по мярка 212). Средните височина и наклон на землище са определени като средно претеглени величини, като е използван цифров модел на релефа с размер на клетката с 30 x 30 м.

В случаите, в които административната граница на землището не съвпада с границите на физическите блокове в СИЗП, обхватът е определен като се възприема, че ако 50% или повече от даден физически блок отговарят на критериите за необлагодетелстван район, то целият е избираем за подпомагане. В случаите, в които по-малко от 50% от територията на физическия блок попада в необлагодетелствано землище, той не се счита за избираем за подпомагане.

Обхват и действия

Критерии за определяне и географски обхват на планинските райони

Планински райони са:

Землища които са :

  • със средна надморска височина минимум 700 м.;
  • със среден наклон на терена минимум 20%;
  • със средна надморска височина между минимум 500м в комбинация със среден наклон на терена минимум 15%;
  • хомогенизират се землища и група землища, съседни на планинските, на които  минимум 90% от землищната граница граничи с планински землища. Групата от землища, които се хомогенизират са с обща площ по-малка от средната площ на землище в страната.

Таблицата по-долу показва броя на землищата и площта, определена като планински необлагодетелствани райони по този критерий:

Видове райони Брой землища Площ (км²) % площ ИЗП (ха) * % ИЗП*
Планински          
мин.  700 м 947 28 153.87 25.42 553893 10.31
мин. 20% 655 12 161.36 10.98 263595 4.91
мин. 500 м + мин. 15% 86 1 633.67 1.48 52291 0.97
хомогенизация:          
хом. над 90% граници 24 296.77 0.27 14023 0.26
хом. на група земл. 6 57.25 0.05 2180 0.04
планински общо: 1 718 42 245. 67 38.20 885982 16.5
Всичко в България 4 623 11 073 6.72 100.00 5370343 100.00

данните са индикативни.

 

Карта и списък на необлагодетелстваните райони по землища са представени в Анекс 5, Приложение №1, към мярка 211 и мярка 212.


Бенефициенти

Земеделски стопани – физически или юридически лица.

Условия за избираемост

 

  • Да бъдат регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
  • Да ползват минимум 0,5 ха (5 декара) собствена, наета или арендувана земя, при минимален наблюдаван размер на парцела 0,1 ха от ИСАК.

 

Условия за подпомагане

 

  • Да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние одобрени със Заповед № РД 09-293/04.05.2007 на Министъра на земеделието и храните и всички следващи нейни изменения;
  • Поне 5 години от първото плащане да извършват своята земеделска дейност в планинските райони.

 

Преходен механизъм за ползване на общи пасища /мери/

Компенсаторните плащания за площи, използвани съвместно от няколко земеделски стопани за паша на животни, могат да бъдат отпускани на всеки от въпросните земеделски стопани, съразмерно с използването или на правото на ползване върху земята. Правилата за ползването на общите пасища са оказани в чл.48а от Закона за допитване до народа (обн. в ДВ бр.100 от 22.11.1999 г. и последно изменение на ДВ бр.13. от 09.02.2007г.) и чл. 24 ал.11 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи(обн. в ДВ бр. 17 от 01.03 1991 г. и последно изменение ДВ бр. 59  от 20.07.2007г.). Задължително трябва да се спазват УПЗДЗЕС.

Размер на помощта

Плащанията целят да компенсират допълнителните разходи или по-ниските икономически приходи поради природните ограничения за земеделско производство в планинските необлагодетелствани райони.

Диференцирани нива на плащания в зависимост от размера на стопанството:

хектари евро / хектар
0 – 50,0 110
за частта над 50,0 – 100,0 50
за частта над 100,0 0

 

Размерът на компенсаторното плащане е определен по  метод описан в Анекс 5, Приложение № 2 към мерки 211 и 212 на база разработени методи за доказване на разликата в доходите на земеделските стопанства в планинските райони и облагодетелстваните за земеделие райони в следствие от природните ограничения за земеделско производство в планинските необлагодетелствани райони. Това изчисление е правено от независими експерти на основата на данни от общодостъпни източници. Нивата на плащане бяха определени така, че да не се получи свръх-компенсиране на доходите заради природните ограничения. България ще използва Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) за определяне на компенсаторните плащания след края на 2009г. , когато ще има представителни данни за стопанствата на земеделските стопани в системата.

Количествени цели относно общите индикатори на ЕС

Вид индикатор Индикатор Цел 2007-2013г.
Продукт/извършени дейности Брой на подпомогнатите стопанства от планинските райони 60 000
Площ на подпомаганите стопанства в планинските райони (ха) 328 000
Резултат Предотвратяване на маргинализацията и изоставянето на земите 15 %
Подобряване на качеството на почвите 5%
Въздействие Предотвратяване на загубата на био-разнообразие Ще бъде наблюдаван

(Съществуващото био-разнообразие ще бъде съхранено чрез изпълнение на УПЗДЗЕС)

Поддържане на земите от земеделския и горски фонд с висока природна стойност Ще бъде наблюдаван

(Природната стойност на земеделските земи ще бъде съхранена и подобрена чрез прилагане на УПЗДЗЕС)