Мярка 214

Наименование на мярката Агроекологични плащания
Код 214

 Член, касаещ мярката

Чл. 36 (a) (iv) и 39 от Регламент на Съвета (EO) №1698/2005.

Чл. 27 и т. 5.3.2.1.4 от Приложение II на Регламент на Комисията (EO) №1974/2006

Обосновка

Природните ресурси, традиционният ландшафт и биоразнообразието са част от националното богатство.  Oпазването, възстановяването и подходящото управление на тези ценни дадености e главната цел за устойчивото развитие на селските райони в България. Подобно на много други райони в Европа, едно от големите предизвикателства за преструктурирането и съживяването на икономиката на селските райони в България е постигане на най-подходящия баланс между осигуряването на хранителни продукти, нуждата от опазване на околната среда в селските райони и невобходимостта от насърчаване на икономическото развитие, в т. ч. създаване на нови възможности за трудова заетост. Един от най-обещаващите инструменти за постигане на необходимата интеграция на тези политически цели е Националната агроекологична програма (НАЕП). НАЕП ще се прилага като част от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР),  чрез мярката „Агроекологични плащания”, съгласно част първа „Мерки, целящи устойчивото използване на земеделските земи” на Приоритетна ос 2 от Регламент(ЕО) 1698/2005 за развитие на селските райони чрез Е3ФРСР. НАЕП има за цел да насърчи въвеждането и използването на по-екологично чисти земедлески производствени методи. НАЕП ще предоставя  агроекологични плащания за земеделски стопани, които доброволно управляват земите си по начин, който е от полза за околната среда и общественото благо за цялото общество.

 Цели на мярката

 

Специфични цели

 Специфичните цели за подпомагането на земеделските стопани, участващи в НАЕП мярката, са насочени към:

  1. Увеличаване на разбирането и знанията на земеделските стопани за въздействието (положително и отрицателно) на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите и опазването на биоразнообразието.
  2. Поощряване използването на екологичното планиране в практиките за управление на земеделските стопанства, напр. въвеждането на многогодишен план за управление на хранителните вещества и план за сеитбообръщение.
  3. Подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод на селскостопанско производство, който е и икономически изгоден.
  4. Съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазването на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство,, и традиционни сортове от земеделски култури особено, когато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото.
  5. Съхраняване на биоразнообразието чрез насърчаване на опазването на обработваеми земи с висока природна стойност (полу-естествени местообитания), които са застрашени в случай на промяна на начина на земеползване, интензификация на производството и/или изоставянето им, включително и чрез подкрепа за традиционните животновъдни практики  в определени територии.
  6. Поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна  или екологична стойност, особено по отношение на биоразнообразието.
  7. Запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, които са засегнати от силна ерозия или са застрашени от замърсяване с хранителни вещества (напр. в нитратно уязвимите зони) или от други форми на замърсяване от селскостопански източници.
  8. Подпомагане на земеделските стопани, които доброволно поемат задължение да управляват земеделски земи в местата по Натура 2000 в съответствие с целите и изискванията на Директивите за птиците и местообитанията, преди въвеждането на законови задължения по управлението на тези земи.

 

Обхват и направления

Мярката се състои от 5 под-мерки, всяка от които включва серия от направления, тясно свързани със  специфичните цели, посочени по-горе.

Цялостната структура на мярката е показана на фигура 1.

Прилагането на под-мерките и направленията, включени в мярката,  ще се извършва поетапно, в съответствие с екологичните приоритети, възможностите за прилагане. Подмерките и направленията, защриховани в зелено, са приоритетни, и тяхното прилагане ще започне веднага след приемането на ПРСР. Широкото прилагане на всички останали направления от под-мерките ще започне през 2010 г., след промени в ПРСР, с цел актуализиране на изискванията и уточняване и условията за прилагането на тези направления.

Прилагането ще започне със следните направления:

1. Биологично земеделие (БЗ):

  • а) биологично растениевъдство;
  • б) биологично пчеларство.

2. Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС):

  • възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС;
  • възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС;
  • поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места.

3. Поддържане на характеристики на ландшафта

  • традиционно отглеждане на овощни култури.

4. Традиционно животновъдство:

а) опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство;

б) традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм).

5. опазване на почвите и водите:

а) въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите;

б) контрол на почвената ерозия.

 

Прилагането на планински пасторализъм  ще стартира пилотно само в два национални парка – Пирин и Централен балкан.

Комбиниране на агроекологичните направления

 Бенефициентът може да избере да прилага различни агроекологични направления в своето стопанство. На един и същи парцел обаче могат да се комбинират единствено агроекологични направления, за които се извършва плащане на единица площ, с агроекологичните направления „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” и „Биологично пчеларство”.

Направленията, които могат да се комбинират на един и същи парцел, са изброени по-долу. Земеделският стопанин може да избере да прилага една или няколко агроекологични дейности по направленията „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места”(ВПС4) или „Контрол на почвената ерозия”(ПВ2), в зависимост от особеностите на земеделското стопанство. Когато земеделския стопанин избере да прилага комбинация от дейности, той трябва вземе в предвид максималните нива на плащания за хектар в Мярката.

 

Определяне на бенефициентите

Земеделски стопани – физически или юридически лица

 

Общи изисквания към бенефициентите

  • Всички земеделски стопани (физически лица, еднолични търговци  или юридически лица), които участват в мярката, трябва да поемат писмено задължение да прилагат избраното от тях агроекологично направление или комбинация от агроекологични направления за срок от 5 години.
  • Да бъдат регистрирани в ИСАК.

Всички земеделски стопани, участващи в мярката и получаващи агроекологични плащания, трябва да спазват на територията на цялото стопанство:

  • условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени със Заповед № РД 09-293/04.05.2007 на Министъра на земеделието и продоволствието, изменени със Заповед РД 09-683/26/10.2007 г. и в съответствие с чл. 5 и Приложения ІV на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (Анекс 5 (приложение 1 към мярка 214);
  • минималните изисквания по отношение на минералните торове и продуктите за растителна защита и други задължителни изисквания, установени с националното законодателство или определени в програмата (Анекс 5 (приложение 2 към мярка 214).

И за площите върху които се прилагат агроекологични дейности, съответните минимални  изисквания са установени в чл.4 и Приложение 3 на Регламент 1782/2003. Земеделските стопани ще получават агроекологични плащания само за дейности надхвърлящи базовите изисквания. Базовите изисквания за всяка агроекологична дейност са описани в приложение (приложение 1 към мярка 214).

В случай на изменения или промени в съответните задължителни стандарти, разработени  в съответствие с чл. 39 (3) на Регламент (ЕО) № 1698/2005 (изброени два абзаца по-горе), условията и изискванията за получаване на агроекологични плащания ще бъдат приведени в съответствие.

Ако бенефициентът не приема тези изменения, задължението му се прекратява и, в съответствие с чл. 46 на Регламент (ЕО) № 1974/2006, няма да се изисква възстановяване на плащанията.

Минимална площ за участие в агроекологичната мярка е 0,5 ха. От това изискване се допускат следните изключения:

  • За направление „Традиционно отглеждане на овощни култури” – 0,3 ха;
  • За направление „Биологично растениевъдство” – за култивирани гъби; оранжерийни култури; посевен и посадъчен материал – 0,1 ха;
  • За направление “Биологично пчеларство” минимална площ не се изисква. За дейността „Биологично пчеларство” бенефициентът трябва да има най-малко 20 пчелни семейства (кошера).За направление „Традиционно животновъдство”(Опазване от изчезване на традиционни местни породи и Традиционни практики за сезонна паша(планински пасторализъм) минималната площ трябва да се определя според максималната гъстота на добитъка от 2 животински единици/ха от всички животни във фермата(не само на редките породи) или в съответствие с плановете за управление на Националните паркове.

 

  • За поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи в ОВМ – 0,3 ха.

 

Във връзка с чл. 44, параграф 3 от Регламент 1974/2006 „незначителни промени”  се определят като намаление в размера на одобрената за подкрепа площ по агро-екологичните задължения до 10%, но не по-малко  от минимално определената площ за съответно агроекологично направление през периода на прилагане на поетото задължение. В този случай бенефициентът няма да връща предоставената помощ и ще получава агроекологични плащания за намаления размер на земята за оставащия период за изпълнение на задължението.

Всички бенефициенти трябва: да водят книга(регистър) на стопанството като доказателство за всички земеделски дейности извършвани в земеделските земи, предмет на агроекологичното задължение и да преминат основно агроекологично обучение, или да участват в информационни дейности по време на първите 2 години от прилагането на избраното от тях агроекологично направление ( за бенефициенти, кандидатствали през 2008, срокът е в рамките на първите три години от прилагане на избраното агроекологично направление) или да докажат опит в прилагането на агроекологичните направления, които са избрали да прилагат. Съответни информационни дейности ще се осигуряват по М 111 Професионално бучение, информационни дейности и разпространение на научни знания. Бенефициентите по мярката „Агроекологични плащания” ще бъдат считани за приоритетна целева група на мярката за обучение.

Целта на участието на земеделските стопани в основното агроекологично обучение по мярка 111 е:

  • да се повиши познанието и разбирането по основните  елементи на околната среда (почва, вода, климатични помени, опазване на биоразнообразието);
  • да се повишат  разбирането и  знанията им за  отделните под-мерки и направления и подходящите комбинации от тях, които могат да се прилагат в техния район и да повиши разбирането им за изискванията по управление и други изисквания за съответната дейност;
  • да се подпомогнат земеделските стопани с информация за мониторинг на резултатите от прилагането на агроекологчата дейност, която те са избрали.

 

По  Мярка 111 допълнително обучение и информационни дейности могат да бъдат  предложении на земеделските стопани за доброволно обучение за повишаване капацитета и уменията им по прилагането на специфични дейности.

 

В периода 2007-2009 г. земеделските стопани ще имат възможността да се възползват и от Мярка 143 „Консултантски дейности и съвети в земеделието в България и Румъния” за:

  • избор на най-подходящите направления или комбинация от направления за техните стопанства;
  • съдействие за успешна подготовка на документите за кандидатстване по мярката.

Описание и обосновка на различните агроекологични задължения, в зависимост от очакваното въздействие върху околната среда във връзка с екологичните цели и приоритети

Специфичните изисквания, очакваното въздействие върху околната среда и нивата на плащане при различните направления са представени в следващите таблици:

  • Описанието на базовите изисквания, отнасящи се за всяко отделно агроекологично изискване са описани в Анекс 5 (приложение 1 на мярка 214).
  • Описание на методологията и агрономически препоръки, използвани за изчисляване на допълнителните разходи и претърпените загуби  в резултат на поетите задължения и изчисляването на нивата на подпомагане, са описани в Анекс 5 (приложение 3 на мярка 214) (виж също Раздел 5.1.2 от ПРСР).

 

Под-мярка 1 :    Биологично земеделие (БЗ)

Практически цели:
  • Увеличаване на площите, върху които се прилага метода на биологичното производство, и на броя на биологичните стопанства;
  • Насърчаване създаването и развитието на различни системи за биологично производство;
  • Насърчаване на по-„балансирани” системи на биологично производство, основани на сеитбообръщение и смесени стопанства (с растениевъдна и животновъдна насоченост);
  • Да се поддържат балансирани екосистеми и да се опазват почвените, водните и енергийните ресурси
  • Да се подобри ландшафта в селските райони, като се поддържа биологичното разнообразие и се опазват естествените местообитания, което също допринася за привлекателността на селските райони за населението
  • Подпомагане и увеличаване на конкурентоспособността на българските продукти на биологичното земеделие.

Поради забраната за използване на минерални торове и синтезирани продукти за растителна защита, биологичното земеделие оказва благоприятно въздействие върху опазването на биоразнообразието, съдейства за опазване качеството на водите и на почвите, допринася за постигане на равновесие в системата почва – растения – животни. Биологичното растениевъдство стимулира използването, следователно опазването, на стари местни сортове растения, поради по-голямата им устойчивост към болести и неприятели и по-добрата им адаптираност към местните условия, т.е. има положително влияние върху опазването на генетичното разнообразие сред земеделските култури.

Биологичното пчеларство ще подобри опрашването на диви растения и ще допринесе за опазване на биоразнообразието. То също така ще подобри опрашването на отглежданите плодове и производството им без да се използват допълнителни количества азотни торове, което води до опазване на почвите.

Географско покритие : Цялата територия на България
Изисквания по управлението:  За участие в направлението “Биологично растениевъдство”, бенефициентът се задължава:

  • Да спазва изискванията на Регламент 834/2007 от 28.06.2007 за биологичното производство и етикирането/обозначаването на биологични продукти и отменяне на Регламент 2092/1991  за цял блок земеделското стопанство (всички земеделски парцели в селскостопанския блок трябва да бъдат управлявани по биологичен начин и/или в преход  към биологично производство или да бъдат отделени и сертифицирани. За отделените площи фермерите няма да получават плащания).
  • Да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието и продоволствието, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство;
  • До края на петгодишния период на прилагане на дейността, поне веднъж да е получил сертификат за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство;

За участие в направлението “Биологично пчеларство”, бенефициентът се задължава:

  •   Да спазва изискванията на Регламент 834/2007 от 28.06.2007 за биологичното производство и етикирането/обозначаването на биологични продукти и отменяне на Регламент 2092/1991  Да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието и продоволствието, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство;
  • До края на петгодишния период на прилагане на дейността, поне веднъж да е получил сертификат за съответствие с правилата на биологичното производство;
  • Да отглежда всички пчелни семейства в стопанството по метода на биологичното производство.
Очаквано въздействие: Да се изпълнят две от стратегическите цели на  Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007 -2013 г.

  • към 2013 г. 3% от всички продадени в България хранителни продукти, да бъдат биологични;
  • към 2013 г. 8% от използваната земеделска земя  да бъде обработвана по метода на биологичното земеделие.
Нива на плащане: Методологията за изчисляване на нивата на плащане е представена в Анекс 3, Приложение  3 към мярка 214.

  • Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:
  • Полски култури, вкл. фуражни:
  • биологични – 155 Евро/ха
  • в преход – 181 Евро/ха*
  • Ливади и пасища:
  • биологични – 82 Евро/ха
  • в преход – 82 Евро/ха*
  • Зеленчуци (вкл. култивирани гъби и картофи):
  • биологични – 357 Евро/ха
  • в преход – 483 Евро/ха*
  • Трайни насаждения, лозя и маслодайна  роза
  • биологични – 418 Евро/ха
  • в преход – 505 Евро/ха*
  • Ароматни и медицински растения:
  • биологични – 267 Евро/ха
  • в преход –  340 Евро/ха*
  • Пчеларство :
  • биологични – 11.5 Евро/пчелно семейство;
  • в преход – 11.5 Евро/пчелно семейство”

* Плащания за периода на преход към биологично земеделие  могат да бъдат получавани от земеделските стопани за период, не  по-дълъг от определения в Регламент(ЕО) №№2092/91

 

Под-мярка 2: Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС)

Направления: Възстановяване и поддържане на:- недоизпасани затревени площи  с ВПС (ВПС 1)- преизпасани затревени площи с ВПС (ВПС 2)
Практически цели:
  • Предотвратяване на бъдещата загуба на съобществата с висока природна стойност в затревените площи, причинено от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им;
  • Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове чрез насърчаване  или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи;
  • За тревните площи в защитените територии – ще допринесе за изпълнението на плановете за управление в защитените територии и за запазване на благоприятния консервационен статут на местата от Натура 2000, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление;
  • Принос към постигането на благоприятен консервационен статус за местата по Натура 2000 извън защитените територии, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление;
  • Да се опазва биологичното разнообразие и да се осигури защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местообитанията и на популациите на птиците.
  • Насърчаване на традиционни начини на косене, без тежки машини.
Географско покритие:  ЗЗВПС са определени в Анекс 5 Приложение 4 към мярка 214Когато част от физическия блок е определен като ЗЗВПС, могат да се прилагат задълженията на ВПС1 или ВПС2 на територията на целия физически блок (цялата площ на физическите блокове, определени като земи с ВПС е около 1 138 981 ха).
Изисквания по управлението: Ще се прилагат две направления:ВПС1 – Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПСВПС2 – Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС

ВПС1 – Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС

Всяка година фермерите трябва да уточняват дали пасището ще бъде косено или изпасано. За двете практики:

  • Забранено е използването на минерални торове и продукти за растителна защита, с изключение на определените в Регламент (ЕИО) № 2092/91(Регламент 834/2007);
  • Не са разрешени  изграждане на нови отводнителни системи и оран;

За пасища, които ще бъдат косени следните изисквания трябва да се съблюдават:

  • Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба (с изключение на горските ливади, защото са местообитания, в които се развиват растителни видове с Европейски консервационен статус, чието възобновяване би могло да се възпрепятства от пашата. Освен това се използват за паша от дивите тревопасни  животни, които може да бъдат обезпокоени от човешкото присъствие);
  • Косенето трябва да бъде след 15 юни за равнините и хълмистите зони и в периода от 30 юни до 15 юли за планинските необлагодетелствани райони, дефинирани в мярка 211 (Анекс 5);
  • Косенето може да се извършва ръчно или, ако е с косачки – за бавно косене, да е от центъра към периферията на ливадата и с бавна скорост. (Това ще позволи на птиците, гнездящи на земята и на другите животни спокойно да напуснат местообитанието си)
  • Разчистване на нежелана растителност

За пасища, които ще бъдат изпасани:

  • Поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици, в зависимост от природните, климатични и почвени условия, с цел осигуряване на добро екологично състояние на ливадите и пасищата и поддържане на постоянна тревна покривка. Минималните и максимални нива следва да бъдат както следва:
  • 0.3-1.5 ЖЕ /ха
  • Земеделският стопанин трябва да спазва минималната и максималната гъстота на животните на цялата площ на блока на земеделското стопанство, на който се извършва пашата им.

 

ВПС2 – Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС

Всяка година фермерите трябва да уточняват дали пасището ще бъде косено или изпасано. За двете практики:

  • Да се презасява с местни видове* – за предпочитане е семената да са местно производство;

Използването на минерални торове и продукти за растителна защита е забранено, с изключение на тези, които се разрешават в Регламент (ЕИО) № 2092/91(Регламент 834/2007);

  • Да не се изграждат нови отводнителни системи, не се разрешава разораване или обработка;

 

За пасища, които ще бъдат косени следните изисквания трябва да се съблюдават:

  • Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба (с изключение на горските ливади, защото са местообитание, в което се развиват растителни видове с Европейски консервационен статус, чието възобновяване би могло да се възпрепятства от пашата. Освен това горските ливади се използват за паша от дивите тревопасни  животни и човешкото присъствие може да ги обезпокои);
  • Косенето трябва да бъде след 15 юни за равнините и хълмистите зони и в периода от 30 юни до 15 юли за планинските необлагодетелствани райони, дефинирани в мярка 211 (Анекс 5);
  • Косенето може да се извършва ръчно или, ако е с косачки за бавно косене, да е от центъра към периферията на ливадата и с бавна скорост. (Това ще позволи на птиците, гнездящи на земята и на другите животни спокойно да напуснат местообитанието си);

 

За пасища, които ще бъдат изпасани:

  • Поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици, в зависимост от природните, климатични и почвени условия, с цел осигуряване на добро екологично състояние на ливадите и пасищата и поддържане на постоянна тревна покривка. Минималните и максимални нива следва да бъдат както следва:
  • 0.3-1.5 ЖЕ /ха
  • Земеделският стопанин трябва да спазва минималната и максималната гъстота на животните на цялата площ на блока на земеделското стопанство, на който се извършва пашата им.
Очаквано въздействие: Подобрен консервационен статус на тревните местообитания  с ВПС;Очаква се да се подобри консервационния статус на над 200 хил. ха от местообитания (затревени площи) с ВПС.
Размер на плащанията: Методологията за изчисляване нивата на плащания е представена в Анекс 5 (Приложение  3 към мярка 214)Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:ВПС 1 –97 евро/ха

ВПС 2 –155 евро/ха

  ВПС 4 Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи в орнитологично важни места /ОВМ/
Практически цели: Да се опазва биологичното разнообразие и да се осигури защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местообитанията и на популациите на птиците по време на размножителния им период, зимуването или миграцията им.Обработваемите земи, попадащи в ОВМ, обхващат приблизително 4,6% от територията на България. Те включват важни миграционни пътища, като Виа Понтика, и са много важни за изхранването на птиците. Земеделските стопани в тези райони обаче могат да претърпят съществени загуби в добивите заради птиците.



Географско покритие:  Всички обработваеми земеделски земи, определени като ВПС (виж анекс 5(приложение 4, към мярка 214) (около 360000 ха[1]).Ако повече от 50% от обработваемата земя на физическия блок е определена като ВПС, целият блок е избираем за подпомагане, като о бработваема земя с ВПС. Ако по-малко от 50% от физическия блок е определен като обработваема земя с ВПС, физическият блок не е избираем за подпомагане.
Изисквания по управлението: Земеделските стопани могат да изберат една или комбинация от няколко от следните дейности:

  • Да се оставят малки по размер, разорани, но незасети, площи с размери 4х4 м (16-25 кв.м , в посевите с есенни култури (есенници), като на всеки хектар има по 4 квадрата с определените по-горе
  • Да се оставя зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури;
  • Да се оставят на 5 годишен ротационен принцип некултивирани и неразорани площи (благоприятна за дивата природа угар) за период от две години, в земеделски земи с интензивно монокултурно производство. Тези площи трябва да бъдат 10-20% от площта, с която земеделският стопанин кандидатства, но не по-малки от 1 ха, и да бъдат цялостни, нефрагментирани парчета земя, с по 1 м свободна от растителност ивица по границите, която да се разорава 2-3 пъти годишно (но не между март и юли), с цел предпазване разпространението на плевели в прилежащите култури;
  • Да не се прибира реколтата по-рано от 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus);
  • Да не се използват пестициди (вкл. родентициди от второ поколение) и минерални торове, освен за локализирано третиране срещу инвазивни плевели, например селективна употреба на някои хербициди като Фуазифоп-П-бутил или подобни, но не през март заради затревените участъци и угарите, оставени заради биологичното разнообразие.
Очаквано въздействие:
  • Стабилизиране или увеличаване на популациите на птици в Специалните защитени зони (СЗЗ) и ОВМ.;
  • Поддържане на екологичните условия (хранителна база, подслон, места за размножаване и т.н.) за Царския орел, ливадния блатар, големия сокол, червенокракия сокол, червеногърбата сврачка, както и за престоя им по време на миграция и зимуване на червеногушата и белочелата гъска
  • Поддържане или възстановяване на гнездящите популации на Царския орел, ливадния блатар, белия щъркел, червеногърбата сврачка
  • Поддържане или възстановяване на мигриращите и зимуващите популации на диви птици, особено на червеногушата и белочелата гъска
  • Защита на местообитанията и биологичното разнообразие
  • Дейностите ще бъдат прилагани до влизането в сила на задължителни изисквания по управлението на местата, определни като СЗЗ съгласно Директивата за птиците
Размер на плащанията: Плащания на година за хектар:

  • Неразорани и незасети площи: 20Евро/ха; Да се оставя зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури: 61 Евро/ха;
  • Да се оставят на ротационен принцип некултивирани и неразорани площи („приятелска” за дивата природа угар) за период от две години: 102 Евро/ха;
  • Да не се прибира реколтата по-рано от 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus): 31 Евро/ха;
  • Да не се използват пестициди: 58 Евро/ха.
  • Методологията за изчисляване на плащанията е представена в Анекс 5 (Приложение 3 към мярка 214).

 

 

Под-мярка 3: Поддържане на характеристиките на ландшафта

Направление: Традиционно отглеждане на овощни култури (ХЛ 3)
Практически цели:
  • Запазване и поддържане на традиционни овощни сортове, които имат национално и международно значение за опазването и подобряването на генетичното разнообразие, културното наследство, ландшафта или био-разнообразието;
  • Подпомагане поддържането на екстензивно отглеждани овощни градини с традиционни сортове, в това число и на тези, които понастоящем не се управляват на търговска основа и са важни за съхраняването на ценни диви местообитания, характерен ландшафт и обекти на културното наследство в планинските и полупланински райони;
  • Създаване на овощни градини от традиционни местни сортове.
Географско покритие:  Традиционни овощни градини на територията на цялата страна, които имат следните характеристики:

  • Управляват се екстензивно;
  •  Състоят се от възрастни овощни дървета (по-стари от 25 г.);
  • Представляват смес от различни видове и/или стари местни сортове;
  • Състоят се от дървета, заемащи голямо пространство, но разположени едно от друго на разстояние, не повече от 10 м. За граници на традиционната овощна градина се приемат и отстоянията от 10 м от последните дървета. (Единични овощни дървета извън овощната градина, макар и в рамките на стопанството, не се считат за част от нея и няма да бъдат обект  на подпомагане). Изключение се допуска само за орехите и някои сортове високостеблени череши, за които може да се приеме отстояние между отделните дървета, но   не по-голямо от 15 м;
  • Притежават постоянно или почти постоянно затревени прилежащи площи, използвани и за паша. Това тревно покритие може също да е старо и богато на видове.
  • Плодовете не са предназначени за пазара.
Изисквания по управлението:
  • Опазване на всички живи овощни дървета;
  • Редовна резитба поне веднъж годишно и поддържане на характерната форма на дърветата в зависимост от видовете;
  • Поддържане на тревното покритие чрез косене и/или паша;
  • Да не се изгаря тревата или дървета в овощните градини;
  • Опазване на дърветата от увреждания, причинени от пасящите животни или техниката за косене;
  • Растителнозащитни мероприятия се допускат само в извънредни случаи на пряка заплаха от унищожаване на дърветата и след консултация със специалист по растителна защита;
  • Да не се прилагат никакви минерални торове или хербициди в затревените площи (в междуредията) на традиционната овощна градина.
  • Според особеното положение на своите овощни градини някои земеделски производители ще трябва да засаждат до 10 млади дръвчета на хектар за целия 5-годишен период. Земеделските стопани ще бъдат запознати със специфичните изисквания, приложими към техните градини
Очаквано въздействие: Поддържане на традиционния ландшафт, предотвратяване  на интензивното управление на овощните градини и замяната на традиционни овощни сортове с нови високодобивни сортове.Поне 11000 ха традиционни овощни насаждения, вкл. с черупкови видове (орех, бадем), което ще доведе до съхранение на поне 50% от сортовете в Официалната сортова листа.
Размер на плащанията: Методологията на изчисление е представена в Анекс 5, Приложение 2 към мярка 214.Годишното плащане е: 131 евро/ха.

 

Под-мярка  4: Опазване на почвите и водите (ПВ)

Направление: Въвеждане на сеитбообръщение за намаляване на за опазване на почвите и водите (ПВ 1)
Практически цели:
  • Да се поощрява въвеждането на устойчиви сеитбообръщения, които включват растителна покривка през зимата и бобови култури (бобови, соя, люцерна, детелина);
  • Подпомагане на планирането на сеитбообръщение и изготвянето на баланси на хранителните вещества (в т.ч.  съхранението и използването на оборския тор);
  • Поощряване на използването на сеитбообръщение, разработено в съответствие със специфичните критерии  за а) контрол на почвената ерозия и б) намаляване на загубата на био-гени (особено нитрати)

Тази мярка има двупосочен екологичен ефект – съдейства за намаляване на ерозията на почвата и за опазване качеството на водите. Оставена без растителна покривка през есента и зимата, почвата е подложена на въздействието на валежите и става уязвима на водна ерозия.

Географско покритие:  Всички райони на България, където се отглеждат полски култури и могат да се използват сеитбообръщения – приоритет ще се дава на земеделските стопани в нитратно уязвимите зони (НУЗ).
Изисквания по управлението: 

 

Земеделските стопани ще бъдат задължени:

  • Да се взимат проби и да се извършват почвени анализи за установяване на запасеността на почвата с N, P, K (с помощта на консултант)
  • Да подготвят и прилагат 5-годишен план за управление на хранителните вещества, с помощта на консултант или квалифициран агроном.
  • Да поддържат зимна растителна покривка на минимум 50% от блока на земеделското стопанство в сеитбообръщението
  • Да прилагат четириполно сеитбообръщение
  •  Да не разорават почвата преди 1-ви април

 

Очаквано въздействие: Това направление ще има значителен принос за намаляване на риска от ерозия (слаб до среден) и замърсяването с нитрати от земеделски източници.
Размер на плащанията: Методологията на изчисление е представена в Анекс 5, Приложение 3 към мярка 214.Годишното плащане е: 76 Евро/ха

 

 

 

Направление: Контрол на почвената ерозия (ПВ 2)
Практически цели:
  • Подпомагане на земеделски стопани за планиране или прилагане на подходяща програма от мерки за значително намаляване на риска от водна и ветрова ерозия върху „компактни” блокове земя (т.е. приоритет ще се дава  на разположени в съседство парцели в района на един и същ речен басейн);
  • Намаляване на почвеното замърсяване;
  • Предотвратяване на деградационните процеси в земеделските земи, застрашени или засегнати от ерозия;
  • Принос към опазването, възстановяването и подобряването на почвеното плодородие и екологичните функции на почвения слой.
Географско покритие:  Това направление ще се прилага на цялата територия на България, но преимущество ще се дава на прилагането му в общини, в които земеделските земи (обработваеми земи, пасища, овощни градини и/или лозя) са средно или силно засегнати от ерозия.
Изисквания по управлението: Земеделският стопанин трябва да има 5 годишен план за борба с ерозиятаЗемеделският стопанин може да избере да прилага една или повече  от изброените по-долу дейности:

  • Създаване на тревни буферни ивици, с ширина 4- 8 м, разположени перпендикулярно на склона  и отстоящи на разстояние  20-80 м една от друга, в зависимост от, типа почва, наклона и други фактори. Тези ивици трябва да покриват между 10 и 30% от обработваемата площ;
  • Въвеждане на почвозащитни предкултури
  • Изграждане на оттокоотвеждащи бразди – ориентирани перпендикулярно на склона, на разстояние 20-40 м една от друга;
  • Поясно редуване на културите – перпендикулярни на склона и с ширина 30-100 м с различни окопни култури, засадени по контурите;
  • Превръщане на обработваеми земи в пасища;
  •   Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата – разчистване от камъни и  частично  подсяване и торене на пасищата, което в някои райони носи и икономически ползи;
  • Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и овощни насаждения – за по-голям достъп до слънчева светлина, редовете на овощните култури и лозята са ориентирани успоредно на наклона, което е в противоречие с правилата за предотвратяване на ерозията. В такива случаи се правят специални оттоко-адържащи бразди с дълбочина 20-25cm и ширина, равна на захвата на използваната техника
Очаквано въздействие: Тази мярка ще има значителен принос за намаляване на риска от ерозия в земеделските земи (обработваеми земи, пасища, овощни градини и/или лозя) в определените пилотни райони.
Размер на плащанията: Методологията на изчисление е представена в Приложение 3 към мярка 214. Нивата на компенсаторни плащания годишно са:

  • Въвеждане на почвозащитни предкултури – 74 евро/ха
  • Поясно редуване на културите -  32 евро/ха
  • Създаване на тревни буферни ивици – 27 евро/ха
  • Изграждане на оттокоотвеждащи бразди  – 26 евро/ха
  • Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и овощни насаждения -  103 евро/ха- – - Превръщането на обработваеми земи в пасища   – 192 евро /ха
  • Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата – 51 евро/ха

Под- Мярка 5: Традиционно животновъдство

Направление: Опазване на застрашените местни породи (Ж 1) 
Практически цели:
  • Поддържане на генетичните ресурси чрез увеличаване броя на животните за разплод от местни традиционни породи, които са застрашени от намяляване в бъдеще, а в някои случаи, дори могат да бъдат загубени за земеделието.
  • Подпомагане на местните традиционни породи, които са добре адаптирани към суровите условия на планинското земеделие и имат потенциала да изиграят важна роля в поддържането на традиционните системи за паша в плонинските и полу-планинските райони.
  • Опазване на генетичните ресурси, естествено адаптирани към местните и регионални условия.
Географско покритие: Цялата територия на България
Изисквания по управлението: Застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, принадлежат към следните видове :ГоведаБиволи

Овце

Кози

Коне

Свине

Списъкът на застрашените породи е представен в Анекс 5, Приложение 3 към мярка 214.

Ще се подпомагат чистопородни животни, които имат удостоверение за породна принадлежност или племенно свидетелство, издадени съгласно Закона за животновъдството.

Ще се прилагат следните изисквания за управление:

  • Забранява се кръстосване на женските животни, подпомагани чрез плащания по тази подмярка – ще се подпомагат само чистопородни животни;
  • Допуска се кръстосване на бракувани женски животни, по решение на Развъдната асоциация или Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)
  • Спазване на развъдната програма за съответната подпомагана порода
  • Водене на дневник за продажбите и закупуването на всички животни в стопанството
  • Уведомяване и получаване на писмено позволение от съответната развъдна асоциация или от ИАСРЖ преди клане или продажба на всяко животно, подпомагано с плащания по тази под-мярка
  • Забранява се свободното пасищно отглеждане на свинете извън регламентираните за тази цел места
  • Стриктно спазване на законовите изисквания за хуманно отношение към животните и препоръките и техническите съвети на регионалните звена и съответните служби по отношение на хуманното отношение към животните, подпомагани с плащания по тази мярка
  • Грантиране гъстотата на животните на не повече от 2ЖЕ/ха за всички животни в земеделското стопнатсво
Очаквано въздействие: Увеличаване на броя на застрашените животни  и опазването на тяхната чистопородност.
Размер на плащанията: Методологията на изчисление е представена в Приложение 3 към мярка 214.Годишните размери на компенсаторните плащания са:Говеда и биволи – 200 евро/ ЖЕ

Коне – 200 евро/ ЖЕ

Овце и кози – 165 евро/ ЖЕ

Свине – 122 евро/ ЖЕ

 

Направление: Традиционни практики за сезонна паша на животните (ПАСТОРАЛИЗЪМ) (Ж2)
Практически цели:
  • Подкрепа на традиционните практики на сезонна паша на животните в полу-естествените пасища с висока природна стойност в определените планински райони, използвайки традиционни методи за отглеждане на животните
  • Превръщане на пашата в средство за опазване и поддържане на местообитанията и видовете във високопланинските райони
  • Да се насърчи използването на високопланинските пасища от  традиционни породи животни, адаптирани към тези условия
  • Насърчаване използването на каракачански кучета като ефикасен и екологосъобразен метод за защита на домашните животни от нападение на едри хищници (вълци, мечки, чакали и рисове)
  • Да се съхрани биоразнообразието в специфичните планински райони
Географско покритие:   Тази подмярка ще се прилага само за пилотни райони, подходящи за развитие на пасторализма, където:

  • съществуват големи територии с изоставени планински пасища
  • има едри хищници, които нападат селскостопанските животни
  • съществува възможност за сключване на договори за паша между земеделските стопани/овчарите и собствениците на пасищата – т.е. дирекциите на националните паркове

Националните паркове Пирин и Централен Балкан ще бъдат първите пилотни райони. Най-важните характеристики на тези два парка са:

  • съществуването на  земеделски стопани/овчари, които все още практикуват традиционния пасторализъм и могат веднага да се включат в тази под-мярка, което ще послужи за пример пред останалите земеделски стопани
  • Наличието на активни НПО,  които ще насърчават прилагането на това направление сред земеделските стопани
Потенциални бенефициенти Земеделски стопани, физически или юридически лица, които притежават тревопасни животни (овце, говеда или коне) и имат годишно разрешително за паша, издадено от собственика на високопланинските пасища (напр. дирекциите  на националните паркове). Препоръчват се договори за минимален период от 5 години, но могат да се приемат и разрешителни с по-кратки срокове, като рискът е за сметка на бенефициента.Съществуват няколко вида собственост и практики, които могат да се подпомагат:¨        Собственикът на стадото е един и той се грижи за пашата или наема овчари

¨        Собствениците на стадото са няколко, които по определен ред отговарят за пашата на стадото на високопланински пасища

¨        Група собственици наемат овчар/и да се грижат за стадото им.

Във всеки случай,  пряк бенефициент е онзи, който е получил от дирекцията на националния парк разрешително за паша на неговата територия

Изисквания по управлението:
  • Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко или 50 овце, или 10 говеда, или 10 коня

1 ЖЕ може да допринесе за правилното изпасване на 1 ха планинско пасище и плащането ще се предоставя за спазване на съотношението: 1 ЖЕ/ха

  • Земеделският стопанин/овчарят трябва да поддържа дневник на бракуваните животни
  • Земеделският стопанин/овчарят трябва да пасе животните си на определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината (напр. в периода май – октомври). Възможни са и по-кратки периоди, в зависимост от сезонните условия (напр. късна пролет и късна есен)
  • Земеделският стопанин/овчарят трябва да притежава най-малко две кучета (двойка) за опазване на животните от нападения на хищници. Реалният брой на кучетата трябва да бъде пропорционален на общия брой овце или говеда, които трябва да бъдат охранявани. Двойка каракачански кучета могат да охраняват стадо от 100 овце или 30 говеда, като за всеки допълнителни 100 броя овце или 30 броя говеда е необходимо по още едно куче.
  • Каракачанските кучета трябва да бъдат „работни кучета”, които са напълно приобщени към стадата овце/говеда и ги следват неотлъчно
  • За получаване на допълнителното компенсаторно плащане за паша с каракачански кучета, каракачанското куче трябва да притежава „Родословен сертификат” за произход, издаден от призната асоциация
  • Овчарите не трябва да кръстосват Каракачанските кучета, подпомагани по тази под-мярка (ще се подпомагат само чистопородни кучета). Те трябва да водят  дневници за закупуването и продажбата на всички кучета.
Минимална площ Разрешителното за паша във високопланинско пасище трябва да е издадено за площ с размер, съобразен с изискването за гъстота на животните, определена с  Плана за управление на националния парк.
Очаквано въздействие:
  • По-пълноценно използване на високопланинските пасища, което ще доведе до  поддържане на а) високопланинските съобщества с висока природна стойност и б) традиционните открити планински ландшафти
  • Увеличаване на броя на животните от традиционни местни породи, в т.ч. на Каракачанското куче
Размер на плащанията Методологията на изчисление е представена в Приложение 5, Приложение 3 към мярка 214.Ще бъдат предоставени следните плащания:100 евро/ха (при спазване на съотношението 1 ЖЕ/ха)

110 EUR/ха с кучета (при спазване на съотношението 1 ЖЕ/ха)

 

Нива на подпомагане

Нивата на плащане са посочени в таблиците за всяко агроекологично задължение

Във всеки случай, подпомагането не може да  надхвърля максимално допустимите нива, определени в Регламент 1698/2005г.:

-          Едногодишни култури : 600 евро/ха

-          Многогодишни култури : 900 евро/ха

-          Друг начин на земеползване:  450 евро/ха

-          Застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство: 200 евро/ ЖЕ

Разплащателната агенция  ще прави кръстосани проверки, за да се гарантира спазването на таваните на помощта в случай на комбинации от агро-екологични ангажименти и  дейности на същата територия.

 

Процедура за избор

Бенефициентите, които покриват критериите за избираемост ще бъдат одобрени в съответствие с реда на подаване на заявлението за кандидатстване (първи подал, пръв одобрен). Процедурата ще бъде преразгледана две години след прилагане на мярката.

 

Списък на застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство

Списъкът на застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, и броят на женските животни за разплод са дадени в Анекс 5, приложение 3 към Мярка 214.

 

Количествени цели за общите индикатори на ЕС

Вид на индикатора Индикатор Цел 2007-13г.
Изходящи Брой подпомагани земеделските стопанства 40 000
Обща площ, за която се предоставя агроекологично плащане (ха) 160 000
Брой на сключените договори 50 000
Физическата площ, включена в агроекологичната мярка 160 000
Брой агроекологични задължения, свързани с опазване на генетичните ресурси 1 000
Резултат Площи под устойчиво земеползване, допринасящи за:
  • Опазване на биоразнообразието
110 000
  • Подобряване на качеството на водите

 

1 000
  • Подобряване на качеството на почвите
160 000 ха, от които върху 70 000 ха ще се прилагат метода на биологичното земеделие
Въздействие Предотвратяване на загубата на био-разнообразието Ще бъде наблюдаван(Дейности за опазване на застрашените местни породи)
Поддържане на земеделските и горските земи с ВПС Ще бъде наблюдаван(Значително подобряване вследствие на прилагането на подмерките за земи с ВПС, за опазване на водите и почвите и за поддържане на характеристики на ландшафта)
Подобряване на качеството на водите Ще бъде наблюдаван(Подобряване вследствие на прилагането на подмерките за земи с висока природна стойност и за опазване на водите и почвите)

 

 



[1] Действителният размер на допустимите площи е в процес на изчисляване. Крайната стойност ще бъде по-малка, защото физическите блокове с по-малко от 50% ВПС няма да бъдат избираеми за подпомагане.